Синът ми сякаш се роди с интерес към език, писма, думи и четене. Като дете , той щеше да проследи писма с пръсти, където и да ги виждаше, включително на тротоарите и регистрационните табели за автомобили. Той започва да чете, когато е само на две години и четенето става любимата му дейност.
Като добра майка, му купих красиви, награждавани картини с картини.
Такива книги, знаех, че ще го насърчат да използва въображението си. Очаквах, че ще ги разгледаме заедно и ще говорим за снимките и историите зад тях. Но когато му дадох тези красиви картини, той щеше да ги отвори, да погледне на страниците и после да ги хвърли на пода, казвайки съвсем категорично: "Няма думи!" Мразеше картинни картички.
Ако му се даде избор между книга и играчка, той би избрал книгата всеки път. Бих го завел в музеи и в края на деня ще посетим магазина за подаръци, където ще намери книгите. Той би си взел книга, щеше да се опълчи и да чете, без да обръща внимание на играчките.
Ще отидем в "Toys R Us" и той ще направи пчеларска линия за секцията "Книга". Веднъж там щеше да избира няколко книги, да седна на масата и да прочете. Ако го бях позволил, щеше да седне там, четейки часове. Ще си тръгнем без да гледаме на една играчка. Той не се интересуваше.
Когато беше малко по-възрастен, той се интересуваше от науката и от научните книги, които бе прочел, когато посетихме Toys R Us. На път за излизане от магазина ще го насоча към секцията с научни играчки. Той щеше да ги погледне и понякога изглеждаше, че проявява интерес към една конкретна играчка, тъй като щеше да я вземе и внимателно да я изследва, четейки каквото и да било върху опаковката.
Бих си помислил: "Добре, той е като другите деца, той се интересува от играчка!" Затова го питах: "Искате ли да вземете тази играчка у дома?" Той щеше да каже: "Не" и след това да върне играчката на рафта.
По време на празненствата по рождения ден понякога седеше настрани, като четеше каквото е на разположение, включително менютата. На собствените си рождени дни той беше прочел на глас всяка картичка за рожден ден, която получи - преди да отвори подаръка. И любимите му подаръци бяха книги.
Но не купихме много книги, защото синът ми би прочел веднъж повечето книги и това беше всичко. Би могло да се справи доста скъпо, за да задоволи интереса си към четенето. По времето, когато е бил тригодишен, имаше собствена библиотечна карта и всеки път, когато посещавахме библиотеката, щеше да получи колкото се може повече книги на картата си. Това обаче не беше достатъчно. Трябваше да получа колкото се може повече книги на картата си. Това беше осем на картата му и осем на моя. Отидохме в библиотеката всяка седмица, затова той четеше шестнадесет книги на седмица. Когато излязохме от книгите на любимата ни тема в нашия клон на библиотеката, щяхме да отидем в друг клон през следващата седмица. Посещавахме често пет различни библиотечни клона.
Това дете не приличаше на никое друго дете, което познавах. Той беше само на три години, не беше започнал да говори, докато не беше на две години, и все още не говореше много.
Той беше толкова фокусиран върху четенето, че се притеснявах, че може да има хиперлезия , която е форма на аутизъм. Той не го има, но за известно време бях наистина загрижен. Знам, че не съм единственият родител, който се притесняваше, че нещо не е наред, когато талантливото дете показва доста типично талантливо поведение.
Имало ли е време, когато си помислил, че нещо не е наред с детето ви, когато това беше просто нормално талантливо поведение? Споделете вашата история!